Шарените детски дрехи

Детските дрехи са сложни, за да бъдат въплътени – така да се каже – в нашите тъкани и да се материализират под формата на органични предразположения. От това произтича, че те не могат да се предават от поколение на поколение по пътя на наследствеността. Предаването се осъществява чрез възпитанието.

Обаче, ще каже някой, ако е разбираемо, че чисто нравствените качества, тъй като те налагат на детето ограничения и го да носи дрехи които не са детски  затрудняват неговите природни пориви, могат да бъдат породени в нас само от външно въздействие, няма ли други, които всеки човек е заинтересуван да дири и да придобие спонтанно? Такива са различните качества на разума, които му позволяват по-добре да приспособява своето поведение към природата на нещата. Такива са също физическите качества, а и всичко, което допринася за силата и здравето на организма. За всички тях, най-малкото изглежда, че възпитанието, развивайки ги, единствено изпреварва самото развитие на природата, единствено води индивида към състояние на относително съвършенство, към което и той се стреми сам по себе си, макар че би могъл да стигне до него по-бързо със съдействието на обществото.

Но доколкото има общества, в които тези качества изобщо не са били култивирани или във всеки случай са били разбирани твърде различно, то става ясно, че навсякъде, въпреки различните външни прояви, възпитанието отговаря преди всичко на социалните потребности. Предимствата на една солидна интелектуална култура не са били признавани от всички народи. Науката, критичният ум, които днес ценим толкова високо, дълго време са били гледани с подозрение. Не познаваме ли едно велико учение, което твърди, че бедните духом са блажени? Не бива да смятаме, че това равнодушие към знанието е била изкуствено наложено на хората, като насилие над тяхната природа. Самите те не притежават инстинктивно желание за наука, каквото често произволно им е приписвано. Те се стремят към
21

Comments are closed.